неизвинен

Речник на българския език

неизвинѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неизвинѐна, неизвинѐно, мн. неизвинѐни, прил. Който не може да бъде извинен; безпричинен, неоправдан. Неизвинени отсъствия от училище.

Грешни изписвания (7)

  • неезвенен
  • неезвинен
  • неизвенен
  • ниезвенен
  • ниезвинен
  • ниизвенен
  • ниизвинен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-из-ви-нен
непълен член не-из-ви-не-ния
пълен член не-из-ви-не-ни-ят
ж. р. не-из-ви-не-на
членувано не-из-ви-не-на-та
ср. р. не-из-ви-не-но
членувано не-из-ви-не-но-то
мн. ч. не-из-ви-не-ни
членувано не-из-ви-не-ни-те