незван

Речник на българския език

незва̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

незва̀на, незва̀но, мн. незва̀ни, прил. Който се явява, без да е поканен; невикан, неканен. Незвани гости.

Грешни изписвания (1)

  • низван

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нез-ван
непълен член нез-ва-ния
пълен член нез-ва-ни-ят
ж. р. нез-ва-на
членувано нез-ва-на-та
ср. р. нез-ва-но
членувано нез-ва-но-то
мн. ч. нез-ва-ни
членувано нез-ва-ни-те