нееднократен

Речник на българския език

нееднокра̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

нееднокра̀тна, нееднокра̀тно, мн. нееднокра̀тни, прил. Който не се извършва само един път, а повече пъти. Нееднократен победител в състезания.

Грешни изписвания (15)

  • нееднократин
  • нееднукратен
  • нееднукратин
  • неиднократен
  • неиднократин
  • неиднукратен
  • неиднукратин
  • ниеднократен
  • ниеднократин
  • ниеднукратен
  • ниеднукратин
  • нииднократен
  • нииднократин
  • нииднукратен
  • нииднукратин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-ед-нок-ра-тен
непълен член не-ед-нок-рат-ния
пълен член не-ед-нок-рат-ни-ят
ж. р. не-ед-нок-рат-на
членувано не-ед-нок-рат-на-та
ср. р. не-ед-нок-рат-но
членувано не-ед-нок-рат-но-то
мн. ч. не-ед-нок-рат-ни
членувано не-ед-нок-рат-ни-те