недочуване

Речник на българския език

недочу̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • недочувани
  • недочувъне
  • недочувъни
  • недучуване
  • недучувани
  • недучувъне
  • недучувъни
  • нидочуване
  • нидочувани
  • нидочувъне
  • нидочувъни
  • нидучуване
  • нидучувани
  • нидучувъне
  • нидучувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-до-чу-ва-не
членувано не-до-чу-ва-не-то
мн.ч. не-до-чу-ва-ния
членувано не-до-чу-ва-ни-я-та