недоизка̀зан
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
недоизка̀зана, недоизка̀зано, мн. недоизка̀зани, прил. Който не е изказан до край; незавършен. Недоизказана мисъл.
същ. недоизка̀заност, недоизказаността̀, ж.
същ. недоизка̀заност, недоизказаността̀, ж.
Грешни изписвания (31)
- недоезказан
- недоезказън
- недоесказан
- недоесказън
- недоизказън
- недоисказан
- недоисказън
- недуезказан
- недуезказън
- недуесказан
- недуесказън
- недуизказан
- недуизказън
- недуисказан
- недуисказън
- нидоезказан
- нидоезказън
- нидоесказан
- нидоесказън
- нидоизказан
- нидоизказън
- нидоисказан
- нидоисказън
- нидуезказан
- нидуезказън
- нидуесказан
- нидуесказън
- нидуизказан
- нидуизказън
- нидуисказан
- нидуисказън
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-до-из-ка-зан | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-до-из-ка-за-ния | ||
| пълен член | не-до-из-ка-за-ни-ят | ||
| ж. р. | не-до-из-ка-за-на | ||
| членувано | не-до-из-ка-за-на-та | ||
| ср. р. | не-до-из-ка-за-но | ||
| членувано | не-до-из-ка-за-но-то | ||
| мн. ч. | не-до-из-ка-за-ни | ||
| членувано | не-до-из-ка-за-ни-те | ||