невъзвращенец

Речник на българския език

невъзвращѐнец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. невъзвращѐнци, м. Човек, който е напуснал родината си и не е пожелал да се върне; емигрант.

Грешни изписвания (15)

  • невазвращенец
  • невазвращениц
  • невазвръщенец
  • невазвръщениц
  • невъзвращениц
  • невъзвръщенец
  • невъзвръщениц
  • нивазвращенец
  • нивазвращениц
  • нивазвръщенец
  • нивазвръщениц
  • нивъзвращенец
  • нивъзвращениц
  • нивъзвръщенец
  • нивъзвръщениц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-въз-в-ра-ще-нец
непълен член не-въз-в-ра-ще-не-ца
пълен член не-въз-в-ра-ще-не-цът
мн.ч. не-въз-в-ра-щен-ци
членувано не-въз-в-ра-щен-ци-те
бройна форма не-въз-в-ра-щен-ци
звателна форма не-въз-в-ра-ще-не-цо