невротрансмитер

Речник на българския език

невротрансмитер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нев-рот-ран-с-ми-тер
непълен член нев-рот-ран-с-ми-те-ра
пълен член нев-рот-ран-с-ми-те-рът
мн.ч. нев-рот-ран-с-ми-те-ри
членувано нев-рот-ран-с-ми-те-ри-те
бройна форма нев-рот-ран-с-ми-те-ра
звателна форма