неблагочестие

Речник на българския език

неблагочестие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. неб-ла-го-чес-тие
членувано неб-ла-го-чес-ти-е-то
мн.ч. неб-ла-го-чес-тия
членувано неб-ла-го-чес-ти-я-та