неблагоприличие

Речник на българския език

неблагоприлѝчие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Проява на неблагоприличен човек.

Грешни изписвания (15)

  • неблагопреличие
  • неблагупреличие
  • неблагуприличие
  • неблъгопреличие
  • неблъгоприличие
  • неблъгупреличие
  • неблъгуприличие
  • ниблагопреличие
  • ниблагоприличие
  • ниблагупреличие
  • ниблагуприличие
  • ниблъгопреличие
  • ниблъгоприличие
  • ниблъгупреличие
  • ниблъгуприличие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. неб-ла-гоп-ри-ли-чие
членувано неб-ла-гоп-ри-ли-чи-е-то
мн.ч. неб-ла-гоп-ри-ли-чия
членувано неб-ла-гоп-ри-ли-чи-я-та