неблагозвучен

Речник на българския език

неблагозву̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

неблагозву̀чна, неблагозву̀чно, мн. неблагозву̀чни, прил. Който не звучи приятно; нехармоничен.

Грешни изписвания (15)

  • неблагозвучин
  • неблагузвучен
  • неблагузвучин
  • неблъгозвучен
  • неблъгозвучин
  • неблъгузвучен
  • неблъгузвучин
  • ниблагозвучен
  • ниблагозвучин
  • ниблагузвучен
  • ниблагузвучин
  • ниблъгозвучен
  • ниблъгозвучин
  • ниблъгузвучен
  • ниблъгузвучин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неб-ла-гоз-ву-чен
непълен член неб-ла-гоз-вуч-ния
пълен член неб-ла-гоз-вуч-ни-ят
ж. р. неб-ла-гоз-вуч-на
членувано неб-ла-гоз-вуч-на-та
ср. р. неб-ла-гоз-вуч-но
членувано неб-ла-гоз-вуч-но-то
мн. ч. неб-ла-гоз-вуч-ни
членувано неб-ла-гоз-вуч-ни-те