неблагодарник

Речник на българския език

неблагода̀рник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. неблагода̀рници, м. Човек, който се проявява като неблагодарен.

Грешни изписвания (15)

  • неблагодарнек
  • неблагударнек
  • неблагударник
  • неблъгодарнек
  • неблъгодарник
  • неблъгударнек
  • неблъгударник
  • ниблагодарнек
  • ниблагодарник
  • ниблагударнек
  • ниблагударник
  • ниблъгодарнек
  • ниблъгодарник
  • ниблъгударнек
  • ниблъгударник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. неб-ла-го-дар-ник
непълен член неб-ла-го-дар-ни-ка
пълен член неб-ла-го-дар-ни-кът
мн.ч. неб-ла-го-дар-ни-ци
членувано неб-ла-го-дар-ни-ци-те
бройна форма неб-ла-го-дар-ни-ци
звателна форма неб-ла-го-дар-ни-ко