начупеност

Речник на българския език

начу̀пеност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • начупенуст
  • начупиност
  • начупинуст
  • нъчупеност
  • нъчупенуст
  • нъчупиност
  • нъчупинуст
  • начупенос
  • начупенус
  • начупинос
  • начупинус
  • нъчупенос
  • нъчупенус
  • нъчупинос
  • нъчупинус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-чу-пе-ност
членувано на-чу-пе-ност-та
мн.ч. на-чу-пе-нос-ти
членувано на-чу-пе-нос-ти-те
звателна форма