начина̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
начина̀телна, начина̀телно, мн. начина̀телни, прил. Спец. Който означава начало на действие. Начинателни глаголи.
същ. начина̀телност, начинателността̀, ж.
същ. начина̀телност, начинателността̀, ж.
Грешни изписвания (15)
- наченателен
- наченателин
- наченатилен
- наченатилин
- начинателин
- начинатилен
- начинатилин
- нъченателен
- нъченателин
- нъченатилен
- нъченатилин
- нъчинателен
- нъчинателин
- нъчинатилен
- нъчинатилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | на-чи-на-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на-чи-на-тел-ния | ||
| пълен член | на-чи-на-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | на-чи-на-тел-на | ||
| членувано | на-чи-на-тел-на-та | ||
| ср. р. | на-чи-на-тел-но | ||
| членувано | на-чи-на-тел-но-то | ||
| мн. ч. | на-чи-на-тел-ни | ||
| членувано | на-чи-на-тел-ни-те | ||