началник-управление

Речник на българския език

нача̀лник-управлѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • началнек-оправление
  • началнек-опръвление
  • началнек-управление
  • началнек-упръвление
  • началник-оправление
  • началник-опръвление
  • началник-упръвление
  • нъчалнек-оправление
  • нъчалнек-опръвление
  • нъчалнек-управление
  • нъчалнек-упръвление
  • нъчалник-оправление
  • нъчалник-опръвление
  • нъчалник-управление
  • нъчалник-упръвление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-чал-ник-уп-рав-ле-ние
членувано на-чал-ник-уп-рав-ле-ни-е-то
мн.ч. на-чал-ник-уп-рав-ле-ния
членувано на-чал-ник-уп-рав-ле-ни-я-та