началник-отделение

Речник на българския език

нача̀лник-отделѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • началнек-отделение
  • началнек-отдиление
  • началнек-утделение
  • началнек-утдиление
  • началник-отдиление
  • началник-утделение
  • началник-утдиление
  • нъчалнек-отделение
  • нъчалнек-отдиление
  • нъчалнек-утделение
  • нъчалнек-утдиление
  • нъчалник-отделение
  • нъчалник-отдиление
  • нъчалник-утделение
  • нъчалник-утдиление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-чал-ник-от-де-ле-ние
членувано на-чал-ник-от-де-ле-ни-е-то
мн.ч. на-чал-ник-от-де-ле-ния
членувано на-чал-ник-от-де-ле-ни-я-та