началник-направление

Речник на българския език

нача̀лник-направлѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • началнек-направление
  • началнек-напръвление
  • началнек-нъправление
  • началнек-нъпръвление
  • началник-напръвление
  • началник-нъправление
  • началник-нъпръвление
  • нъчалнек-направление
  • нъчалнек-напръвление
  • нъчалнек-нъправление
  • нъчалнек-нъпръвление
  • нъчалник-направление
  • нъчалник-напръвление
  • нъчалник-нъправление
  • нъчалник-нъпръвление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-чал-ник-нап-рав-ле-ние
членувано на-чал-ник-нап-рав-ле-ни-е-то
мн.ч. на-чал-ник-нап-рав-ле-ния
членувано на-чал-ник-нап-рав-ле-ни-я-та