нахвърляне

Речник на българския език

нахвърляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • нафърлъне
  • нафърляне
  • нахвърлъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нах-вър-ля-не
членувано нах-вър-ля-не-то
мн.ч. нах-вър-ля-ния
членувано нах-вър-ля-ни-я-та