натюрел

Речник на българския език

натюрѐл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Естествена наклонност, дарба.

Грешни изписвания (5)

  • натйорел
  • натйурел
  • нътйорел
  • нътйурел
  • нътюрел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-тю-рел
непълен член на-тю-ре-ла
пълен член на-тю-ре-лът
мн.ч. на-тю-ре-ли
членувано на-тю-ре-ли-те
бройна форма на-тю-ре-ла
звателна форма