натруфяне

Речник на българския език

натруфяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • натруфъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нат-ру-фя-не
членувано нат-ру-фя-не-то
мн.ч. нат-ру-фя-ния
членувано нат-ру-фя-ни-я-та