натрапниче

Речник на българския език

натрапниче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нат-рап-ни-че
членувано нат-рап-ни-че-то
мн.ч. нат-рап-ни-че-та
членувано нат-рап-ни-че-та-та