натрапница

Речник на българския език

натра̀пница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. натра̀пници, ж. Жена натрапник.

Грешни изписвания (7)

  • натрапнеца
  • натрапнецъ
  • натрапницъ
  • нътрапнеца
  • нътрапнецъ
  • нътрапница
  • нътрапницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нат-рап-ни-ца
членувано нат-рап-ни-ца-та
мн.ч. нат-рап-ни-ци
членувано нат-рап-ни-ци-те
звателна форма