наторяване

Речник на българския език

наторя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • наторявъне
  • натуряване
  • натурявъне
  • нъторяване
  • нъторявъне
  • нътуряване
  • нътурявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-то-ря-ва-не
членувано на-то-ря-ва-не-то
мн.ч. на-то-ря-ва-ния
членувано на-то-ря-ва-ни-я-та