насъ̀щен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
насъ̀щна, насъ̀щно, мн. насъ̀щни, прил. Който има важно значение за живота; крайно необходим. Насъщни нужди. Насъщен хляб.
същ. насъ̀щност, насъщността̀, ж.
същ. насъ̀щност, насъщността̀, ж.
Грешни изписвания (7)
- насъштен
- насъштин
- насъщин
- нъсъштен
- нъсъштин
- нъсъщен
- нъсъщин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | на-съ-щен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на-същ-ния | ||
| пълен член | на-същ-ни-ят | ||
| ж. р. | на-същ-на | ||
| членувано | на-същ-на-та | ||
| ср. р. | на-същ-но | ||
| членувано | на-същ-но-то | ||
| мн. ч. | на-същ-ни | ||
| членувано | на-същ-ни-те | ||