настъпване

Речник на българския език

настъ̀пване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • настъпвани
  • настъпвъне
  • настъпвъни
  • нъстъпване
  • нъстъпвани
  • нъстъпвъне
  • нъстъпвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-тъп-ва-не
членувано нас-тъп-ва-не-то
мн.ч. нас-тъп-ва-ния
членувано нас-тъп-ва-ни-я-та