настъпателност

Речник на българския език

настъпа̀телност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • настапателност
  • настапателнуст
  • настапатилност
  • настапатилнуст
  • настъпателнуст
  • настъпатилност
  • настъпатилнуст
  • нъстапателност
  • нъстапателнуст
  • нъстапатилност
  • нъстапатилнуст
  • нъстъпателност
  • нъстъпателнуст
  • нъстъпатилност
  • нъстъпатилнуст
  • настапателнос
  • настапателнус
  • настапатилнос
  • настапатилнус
  • настъпателнос
  • настъпателнус
  • настъпатилнос
  • настъпатилнус
  • нъстапателнос
  • нъстапателнус
  • нъстапатилнос
  • нъстапатилнус
  • нъстъпателнос
  • нъстъпателнус
  • нъстъпатилнос
  • нъстъпатилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-тъ-па-тел-ност
членувано нас-тъ-па-тел-ност-та
мн.ч. нас-тъ-па-тел-нос-ти
членувано нас-тъ-па-тел-нос-ти-те
звателна форма