настоя̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
настоя̀телят, настоя̀теля, мн. настоя̀тели, м. Член на настоятелство.
Грешни изписвания (7)
- настоятил
- настуятел
- настуятил
- нъстоятел
- нъстоятил
- нъстуятел
- нъстуятил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | нас-то-я-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | нас-то-я-те-ля | |
| пълен член | нас-то-я-те-лят | |
| мн.ч. | нас-то-я-те-ли | |
| членувано | нас-то-я-те-ли-те | |
| бройна форма | нас-то-я-те-ли | |
| звателна форма | нас-то-я-те-лю | |