настигане

Речник на българския език

настигане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-ти-га-не
членувано нас-ти-га-не-то
мн.ч. нас-ти-га-ния
членувано нас-ти-га-ни-я-та