наследница

Речник на българския език

наслѐдница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. наслѐдници, ж. Жена наследник.

Грешни изписвания (7)

  • наследнеца
  • наследнецъ
  • наследницъ
  • нъследнеца
  • нъследнецъ
  • нъследница
  • нъследницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-лед-ни-ца
членувано нас-лед-ни-ца-та
мн.ч. нас-лед-ни-ци
членувано нас-лед-ни-ци-те
звателна форма