нарядче

Речник на българския език

нарядче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • наръдче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ряд-че
членувано на-ряд-че-то
мн.ч. на-ряд-че-та
членувано на-ряд-че-та-та