нарушаване

Речник на българския език

наруша̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • нарошаване
  • нарошавани
  • нарошавъне
  • нарошавъни
  • нарушавани
  • нарушавъне
  • нарушавъни
  • нърошаване
  • нърошавани
  • нърошавъне
  • нърошавъни
  • нърушаване
  • нърушавани
  • нърушавъне
  • нърушавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ру-ша-ва-не
членувано на-ру-ша-ва-не-то
мн.ч. на-ру-ша-ва-ния
членувано на-ру-ша-ва-ни-я-та