народолюбие

Речник на българския език

народолюбие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ро-до-лю-бие
членувано на-ро-до-лю-би-е-то
мн.ч. на-ро-до-лю-бия
членувано на-ро-до-лю-би-я-та