наро̀дник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. наро̀дници, м.
1. Последовател на народничеството.
2. Привърженик на литературно течение в България от края на ХIХ в.
1. Последовател на народничеството.
2. Привърженик на литературно течение в България от края на ХIХ в.
Грешни изписвания (3)
- народнек
- нъроднек
- нъродник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-род-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | на-род-ни-ка | |
| пълен член | на-род-ни-кът | |
| мн.ч. | на-род-ни-ци | |
| членувано | на-род-ни-ци-те | |
| бройна форма | на-род-ни-ци | |
| звателна форма | на-род-ни-ко | |