наркотичен

Речник на българския език

наркотѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

наркотѝчна, наркотѝчно, мн. наркотѝчни, прил.
1. Който упойва, обезболява, приспива.
2. Който има качества на наркотик. Наркотични вещества.

Грешни изписвания (7)

  • наркотичин
  • наркутичен
  • наркутичин
  • нъркотичен
  • нъркотичин
  • нъркутичен
  • нъркутичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нар-ко-ти-чен
непълен член нар-ко-тич-ния
пълен член нар-ко-тич-ни-ят
ж. р. нар-ко-тич-на
членувано нар-ко-тич-на-та
ср. р. нар-ко-тич-но
членувано нар-ко-тич-но-то
мн. ч. нар-ко-тич-ни
членувано нар-ко-тич-ни-те