наркокуриер

Речник на българския език

наркокуриер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нар-ко-ку-ри-ер
непълен член нар-ко-ку-ри-е-ра
пълен член нар-ко-ку-ри-е-рът
мн.ч. нар-ко-ку-ри-е-ри
членувано нар-ко-ку-ри-е-ри-те
бройна форма нар-ко-ку-ри-е-ра
звателна форма