нарица̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
нарица̀телна, нарица̀телно, мн. нарица̀телни, прил. Спец. Който се отнася до клас еднородни предмети, като ги назовава. Нарицателно съществително име.
Грешни изписвания (15)
- нарецателен
- нарецателин
- нарецатилен
- нарецатилин
- нарицателин
- нарицатилен
- нарицатилин
- нърецателен
- нърецателин
- нърецатилен
- нърецатилин
- нърицателен
- нърицателин
- нърицатилен
- нърицатилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | на-ри-ца-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на-ри-ца-тел-ния | ||
| пълен член | на-ри-ца-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | на-ри-ца-тел-на | ||
| членувано | на-ри-ца-тел-на-та | ||
| ср. р. | на-ри-ца-тел-но | ||
| членувано | на-ри-ца-тел-но-то | ||
| мн. ч. | на-ри-ца-тел-ни | ||
| членувано | на-ри-ца-тел-ни-те | ||