наргиле

Речник на българския език

наргилѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. наргилѐта, ср. Специална ориенталска лула за пушене, при която димът минава през съд с вода, за да се прочисти.

Грешни изписвания (3)

  • наргеле
  • нъргеле
  • нъргиле

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нар-ги-ле
членувано нар-ги-ле-то
мн.ч. нар-ги-ле-та
членувано нар-ги-ле-та-та