нар

Речник на българския език

нар съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

на̀рът, на̀ра, мн. на̀рове, (два) на̀ра, м. Южно дърво с яркочервени цветове и плодът му, който е изпълнен със сочни червени зърна.



на̀рът, на̀ра, мн. на̀рове и на̀ри, (два) на̀ра, м. Легло, което представлява дъски, подредени върху дървени поставки.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нар
непълен член на-ра
пълен член на-рът
мн.ч. на-ро-ве
членувано на-ро-ве-те
бройна форма на-ра
звателна форма