напущане

Речник на българския език

напущане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • напуштане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-пу-ща-не
членувано на-пу-ща-не-то
мн.ч. на-пу-ща-ния
членувано на-пу-ща-ни-я-та