напрестолен

Речник на българския език

напрестолен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нап-рес-то-лен
непълен член нап-рес-тол-ния
пълен член нап-рес-тол-ни-ят
ж. р. нап-рес-тол-на
членувано нап-рес-тол-на-та
ср. р. нап-рес-тол-но
членувано нап-рес-тол-но-то
мн. ч. нап-рес-тол-ни
членувано нап-рес-тол-ни-те