напреки

Речник на българския език

на̀преки наречие (тип 188) редактиране

Значение

и напря̀ко нареч.
1. По посока на ширината, а не по дължината, или по посока на диагонала. Легнал напреки на леглото.
2. По най-къс, най-пряк път, без заобикаляне. Минахме напреки през планината.

Грешни изписвания (3)

  • напреке
  • наприке
  • наприки