наплодя

Речник на българския език

наплодя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

наплодѝш, мин. св. наплодѝх, мин. прич. наплодѝл, св.вж. наплодявам.

Грешни изписвания (8)

  • наплодйа
  • наплодйъ
  • наплудйа
  • наплудйъ
  • нъплодйа
  • нъплодйъ
  • нъплудйа
  • нъплудйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице нап-ло-дя нап-ло-дим
2 лице нап-ло-диш нап-ло-ди-те
3 лице нап-ло-ди нап-ло-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице нап-ло-дих нап-ло-дих-ме
2 лице нап-ло-ди нап-ло-дих-те
3 лице нап-ло-ди нап-ло-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице нап-ло-дях нап-ло-дях-ме
2 лице нап-ло-де-ше нап-ло-дях-те
3 лице нап-ло-де-ше нап-ло-дя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наплодил съм наплодила съм наплодило съм наплодили сме
2 лице наплодил си наплодила си наплодило си наплодили сте
3 лице наплодил е наплодила е наплодило е наплодили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наплодил бях наплодила бях наплодило бяхме наплодили
2 лице беше наплодил беше наплодила беше наплодило бяхте наплодили
3 лице беше наплодил беше наплодила беше наплодило бяха наплодили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще наплодя ще наплодим
2 лице ще наплодиш ще наплодите
3 лице ще наплоди ще наплодят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наплодил ще съм наплодила ще съм наплодило ще сме наплодили
2 лице ще си наплодил ще си наплодила ще си наплодило ще сте наплодили
3 лице ще е наплодил ще е наплодила ще е наплодило ще са наплодили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да наплодя щяхме да наплодим
2 лице щеше да наплодиш щяхте да наплодите
3 лице щеше да наплоди щяха да наплодят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наплодил щях да съм наплодила щях да съм наплодило щяхме да сме наплодили
2 лице щеше да си наплодил щеше да си наплодила щеше да си наплодило щяхте да сте наплодили
3 лице щеше да е наплодил щеше да е наплодила щеше да е наплодило щяха да са наплодили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наплодял съм наплодяла съм наплодяло съм наплодели сме
2 лице наплодял си наплодяла си наплодяло си наплодели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наплодил съм наплодила съм наплодило съм наплодили сме
2 лице наплодил си наплодила си наплодило си наплодили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наплодил била съм наплодила било съм наплодило били сме наплодили
2 лице бил си наплодил била си наплодила било си наплодило били сте наплодили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наплодя щяла съм да наплодя щяло съм да наплодя щели сме да наплодим
2 лице щял си да наплодиш щяла си да наплодиш щяло си да наплодиш щели сте да наплодите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наплодил щяла съм да съм наплодила щяло съм да съм наплодило щели сме да сме наплодили
2 лице щял си да си наплодил щяла си да си наплодила щяло си да си наплодило щели сте да сте наплодили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наплодил бих наплодила бих наплодило бихме наплодили
2 лице би наплодил би наплодила би наплодило бихте наплодили
3 лице би наплодил би наплодила би наплодило биха наплодили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нап-ло-ди нап-ло-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род нап-ло-ден
непълен член нап-ло-де-ния
пълен член нап-ло-де-ни-ят
женски род нап-ло-де-на
членувано нап-ло-де-на-та
среден род нап-ло-де-но
членувано нап-ло-де-но-то
множествено число нап-ло-де-ни
членувано нап-ло-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-ло-дил
непълен член нап-ло-ди-лия
пълен член нап-ло-ди-ли-ят
женски род нап-ло-ди-ла
членувано нап-ло-ди-ла-та
среден род нап-ло-ди-ло
членувано нап-ло-ди-ло-то
множествено число нап-ло-ди-ли
членувано нап-ло-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-ло-дял
женски род нап-ло-дя-ла
среден род нап-ло-дя-ло
множествено число нап-ло-де-ли