напластяване

Речник на българския език

напластя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • напластявъне
  • наплъстяване
  • наплъстявъне
  • нъпластяване
  • нъпластявъне
  • нъплъстяване
  • нъплъстявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нап-лас-тя-ва-не
членувано нап-лас-тя-ва-не-то
мн.ч. нап-лас-тя-ва-ния
членувано нап-лас-тя-ва-ни-я-та