наносен

Речник на българския език

1. на̀носен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

на̀носна, на̀носно, мн. на̀носни, прил. Който е образуван чрез наноси. Наносни пластове.

Грешни изписвания (3)

  • наносин
  • нанусен
  • нанусин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-но-сен
непълен член на-нос-ния
пълен член на-нос-ни-ят
ж. р. на-нос-на
членувано на-нос-на-та
ср. р. на-нос-но
членувано на-нос-но-то
мн. ч. на-нос-ни
членувано на-нос-ни-те

2. наносен — мин. страд. прич. м. р.

наносен е производна форма на нанося се (мин. страд. прич. м. р.).