намятане

Речник на българския език

намятане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • намътане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-мя-та-не
членувано на-мя-та-не-то
мн.ч. на-мя-та-ния
членувано на-мя-та-ни-я-та