наместничка

Речник на българския език

наместничка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • намесничка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-мес-т-нич-ка
членувано на-мес-т-нич-ка-та
мн.ч. на-мес-т-нич-ки
членувано на-мес-т-нич-ки-те
звателна форма на-мес-т-нич-ке