наместничество

Речник на българския език

намѐстничество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • намеснечество
  • намеснечеству
  • намеснечиство
  • намеснечиству
  • намесничество
  • намесничеству
  • намесничиство
  • намесничиству
  • наместнечество
  • наместнечеству
  • наместнечиство
  • наместнечиству
  • наместничеству
  • наместничиство
  • наместничиству
  • нъмеснечество
  • нъмеснечеству
  • нъмеснечиство
  • нъмеснечиству
  • нъмесничество
  • нъмесничеству
  • нъмесничиство
  • нъмесничиству
  • нъместнечество
  • нъместнечеству
  • нъместнечиство
  • нъместнечиству
  • нъместничество
  • нъместничеству
  • нъместничиство
  • нъместничиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-мес-т-ни-чес-т-во
членувано на-мес-т-ни-чес-т-во-то
мн.ч. на-мес-т-ни-чес-т-ва
членувано на-мес-т-ни-чес-т-ва-та