налучкване

Речник на българския език

налу̀чкване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • налучквани
  • налучквъне
  • налучквъни
  • нълучкване
  • нълучквани
  • нълучквъне
  • нълучквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-луч-к-ва-не
членувано на-луч-к-ва-не-то
мн.ч. на-луч-к-ва-ния
членувано на-луч-к-ва-ни-я-та