наложница

Речник на българския език

нало̀жница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. нало̀жници, ж. Любовница на властващ.

Грешни изписвания (7)

  • наложнеца
  • наложнецъ
  • наложницъ
  • нъложнеца
  • нъложнецъ
  • нъложница
  • нъложницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-лож-ни-ца
членувано на-лож-ни-ца-та
мн.ч. на-лож-ни-ци
членувано на-лож-ни-ци-те
звателна форма