налепче

Речник на българския език

налепче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-леп-че
членувано на-леп-че-то
мн.ч. на-леп-че-та
членувано на-леп-че-та-та