накъсо

Речник на българския език

накъ̀со наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Без удължаване, за малко време; накратко, сбито. Накъсо разказа какво се е случило. Накъсо, той ми е приятел и трябва да му помогна.

Грешни изписвания (3)

  • накъсу
  • нъкъсо
  • нъкъсу